Паралелите с Голямата депресия от 1929 г. са неизбежни. Основната идея на Стиглиц е да представи книгата си като сблъсък на идеи. Според него всички политики, които заслужават критика, са били последица от политически и икономически „сили” – интереси, идеи и идеологии, които надхвърлят отделната личност и пред които отделната личност е без значение. Заради вече направения избор, не само рецесията ще е по-дълга и дълбока от необходимото, но и ще излезем от кризата с много по-тежко дългово наследство, с по-малко конкурентоспособна, по-слабо ефективна и по-уязвима за нови кризи икономика – икономика, по-малко подготвена да посрещне предизвикателствата на това столетие.
„Свободно падане” е задължително четиво, ако се опитвате да откриете къде се коренят причините за финансовата криза от 2008–2009 г. Стиглиц предлага брилянтен финансов анализ на икономическите причини зад банковия колпас, но отива и по-далече – разколебава дълбоко вкоренената вяра на американците в свободните, т.е. нерегулирани пазари, които биха гарантирали икономическо благоденствие и растеж. Книгата е посветена на сблъсъка на идеи, на идеите, които доведоха до провал в политиките, предизвикали кризата, и за уроците, които трябва да извлечем от нея.
Като Нобелов лауреат, председател на Икономическия съвет при президента Бил Клинтън, Джоузеф Стиглиц споделя практически идеи как да преодолеем рецесията по-безболезнено и евентуално как да предотвратим една следваща.
„Свободно падане” е обвинение срещу Уолстрийт, свободните пазари и „Вашингтонското споразумение“ (което, по думите на Стиглиц, се доверява твърде силно на свободния пазар и неговата възможност за саморегулация и не поставя въпроса за принципа на балансиране).
Критиките на Стиглиц са отправени не само към банките, банкерите и други играчи на финансовия пазар, към председателите на Федералния резерв Алън Грийнспан и Бен Бернанке и тяхната политика, но и към управлението на Джордж Буш; Стиглиц критикува и администрацията на президента Барак Обама за това, че вместо агресивно да работи за промяна на статуквото, вместо да поправи изпълнената с недостатъци политика на администрацията на Буш, е заложила на консервативна стратегия, която Стиглиц определя като „да вържем някак положението”.
Носителят на Нобелова награда за икономика (2001) Джоузеф Стиглиц е бил председател на Националния икономически съвет при президента Бил Клинтън, както и вицепрезидент и главен икономист на Световната банка. Автор е на няколко книги, сред които „Глобализацията и недоволните от нея” (ИнфоДАР, 2003). Понастоящем преподава в Колумбийския университет и живее в Ню Йорк.
Джоузеф Стиглиц, роден на 9 февруари 1943 г. в Гери, щата Индиана. Носител е на Нобелова награда за икономика през 2001 г. заедно с Джордж Акерлоф и Майкъл Спенсър за „Анализ на функционирането на пазарите в условията на асиметрична информация“. Тримата поставят основите на нов клон на икономическата наука – икономика на информацията.
През 1995 г. е назначен за председател на Икономическия съвет на президента Бил Клинтън, а през февруари 1997 г. Джоузеф Стиглиц заема длъжността Главен икономист на Световната банка, откъдето се отегля през януари 2002 г.
Д-р Стиглиц става професор по икономически науки в Университета Йейл на 26- годишна възраст. Бил е вицепрезидент на Американската икономическа асоциация от 1985 до 1997 г.
Джоузеф Стиглиц получава бакалаварска степен от колежа Амхърст, а докторската си степен от Масачузетския институт по технологии. Преподавал е”Принципи на икономиката” и е водел курсове по макроикономика, микроикономика и икономика на обществения сектор в Станфордския университет.
Джоузеф Стиглиц работи и в България, като през 2002 година беше назначен за икономически съветник на президента Георги Първанов.
Отзиви
Все още няма отзиви.